,,Тъй както беше на върха на насипа, засили се, колкото позволяваше мястото, и скочи. Мускулите на краката му го изхвърлиха високо, той издаде главата си напред, както толкова пъти се беше упражнявал, запази стремителното си движение и леко като пружина стъпи на отсрещната страна“.

Из "Първата българска легия" от Стефан Дичев